— Козичке, спасявай ме!
— Дочаках най-после сено! Как да го оставя?
— Вълчо, спасявай ме!
— За пръв път ми подхвърлиха кост — отговорил вълкът, — как да я оставя?
Извикала красавицата кобилата си.
— Спасявай ме, ти си ми вярна!
— Аз и с брат си не мога да се справя, остави ме на мира! — отговорила кобилата.
Така момъкът покорил красавицата от страната Нигозет и я повел към царя.
Когато пристигнали, красавицата казала:
— Няма да се явя пред царя, ако не ми приготвят голяма вана, цялата от мрамор, и не ми я напълнят с вряло мляко да се изкъпя.
Приготвили вана и я напълнили с вряло мляко.
— Нека дойде царят — рекла красавицата.
Царят дошъл.
— Благоволете пръв да се изкъпете — подканила го красавицата. Приближил се царят, надникнал във ваната, а красавицата го блъснала във врялото мляко и царят се сварил.
Хвърлили в млякото и всички царедворци, никого не оставили жив.
Така момъкът спечелил и Източното царство, и Западното, и красавицата от страната Нигозет.
Точно тогава дошло и времето да падне от небето и пак да се зарови в земята лекарството против слепота. Полетял момъкът на коня и успял да хване лекарството още във въздуха, не му дал да се докосне до земята.
Тръгнал момъкът за в къщи — хем красавицата води, хем на баща си лек носи. Зарадвал се много слепият цар, че синът му се връща победител.
— Ето, татко, и лек ти донесох, и тази красавица от далечната страна Нигозет спечелих, и още две царства завоювах — похвалил се синът на баща си.
Царят прогледнал. Направили богата сватба и заживели щастливо.