Операция "Озирис" - страница 17

Вратата на коридора се отвори. Нина се обърна и видя как Морийн Ротшилд излиза и замръзва при вида на Нина в приемната. След миг професорката се отправи към нея с крива, изкуствена усмивка на лицето.

- Нина.

Нина кимна в отговор на по-възрастната жена.

- Морийн.

- Не очаквах да те видя отново тук. Какво искаш?

- Всъщност искам да говоря с теб.

Родшилд присви очи зад очилата си.

- Много съм заета, Нина. Всъщност сега имам среща с Роджър Хогарт. Сигурно го помниш.

- О, да. Всъщност той ме помоли да го представлявам. Възпрепятстван е.

- А-а-а. Надявам се да не е нещо сериозно. - Лицето ѝ не изразяваше никакво съчувствие.

- Не е, но няколко дни няма да може да ходи. Затова ме помоли аз да говоря с теб вместо него.

Нина знаеше, че Ротшилд умира от желание да ѝ отка­же, но Хогарт беше уважаван член на академичната общност и имаше добри връзки. Ако откажеше среща на заместника му, той можеше да го приеме като обида… или признак, че тя се страхува да защити позицията си.

- Предполагам - каза най-накрая тя с огромна неохота, - че мога да отделя няколко минути. Като услуга за Роджър. - Тя се обърна и тръгна по коридора, а Нина се усмихна на Лола, преди да я последва към кабинета ѝ.

Който някога беше неин. Изгледът към Манхатън беше болезнено познат, но всичко останало беше променено. Усе­щането за отчуждение се завърна с пълна сила. Ротшилд сед­на зад голямото бюро и нетърпеливо махна с ръка на Нина да седне на стола срещу нея.

- Е? За какво иска да говори с мен Роджър?

- Всъщност за това. - На бюрото лежеше една лъскава брошура, рекламираща „Телевизионното събитие на десети­летието на живо”. На корицата се кипреше Сфинксът от Гиза. Нина я взе. - Имам чувството, че всеки път, щом вклю­ча телевизора, виждам реклама за това. Любопитна съм от­кога АСН се занимава с телевизионни реклами и подпома­гане на смахнати култове.

- АСН не подпомага никого, Нина. - Гласът на Ротшилд натежа от високомерие. - Привличането на организации като „Храмът на Озирис” намалява оперативните ни разхо­ди, а нашият дял от рекламните приходи ще помогне при финансирането на безброй други проекти и ще издигне ими­джа на АСН пред света. Става въпрос за печеливша ситуа­ция и добър бизнес, чисто и просто.

- Странно, не знаех, че АСН е бизнес. - Нина отвори бро­шурата и видя снимка на Лоугън Бъркли, заел героична поза пред пирамидите. - Ти ли го постави начело на разкопките?

- Лоугън беше най-добрият кандидат за тази работа.

- Лоугън е съвършен егоист. Защо не избра Кал Ахмет или Уилям Шофийлд? И двамата имат много по-голям опит.

- Ако искаш да знаеш, те присъстваха в списъка с ре­зервите - отвърна студено Ротшилд. - Но Лоугън беше мой личен избор. Презентацията му ме впечатли най-много.

Искаш да кажеш, че най-много ти се мазнеше, помис­ли си Нина, но премълча.

- А той прие ли идеята за тоталното опорочаване на принципите на археологията? Това също ли беше част от презентацията му?

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид избързването и пренебрегването на на­учните практики, за да може телевизията да се сдобие с по-висок рейтинг.

- Ти си последният човек, който може да ми говори за „пренебрегване на научните практики”, Нина - сопна ѝ се Ротшилд. - Тоталното ти незачитане на правилата беше ос-новната причина да те уволня, забрави ли?

- Не става въпрос за мен. - Нина едва сдържаше гнева си. - А за това, че АСН се продава! Тя беше създадена да защитава тези открития, не да ги експлоатира!

- А, сега разбирам, защо си дошла. - Тънките устни на Ротшилд се разтегнаха в презрителна усмивка. - Това е някакъв отчаян опит да се реабилитираш пред себе си, нали? Искаш да удариш с юмруци по стените на храма на своите потисници, за да убедиш себе си, че си права, а всички останали грешат? - Тя се изправи и се облегна на бюрото, навеждайки се напред. - Откажи се! Независимо какво си мислиш, ти не си незамени­мото сърце на АСН - организацията работи перфектно и без теб. Всъщност дори по-добре. Знаеш ли колко наши служите­ли са загинали, откакто те няма? Нито един!

Нина си пое рязко дъх.

- Това беше много подло, Морийн - каза тя през зъби.