Операция "Озирис" - страница 19

Този път Еди успя да сдържи саркастичния си коментар. Той излезе от лимузината и отвори вратата на Грант. Щом звездата се появи, тълпата го посрещна ентусиазирано.

- Здравейте, здравейте! Радвам се да ви видя - извика Грант, показвайки мегаватовата си усмивка, която му беше помогнала да печели по десет милиона долара на филм.

Мъжете в зелено го обградиха в кордон и той тръгна към входа, ръкувайки се с почитателите си и позирайки за сним­ки. След като лимузината се отдалечи, Еди внимателно ог­леда тълпата, търсейки някакви признаци на заплаха, но като че ли всички се държаха прилично. Той побърза да ускори крачка, повеждайки Грант към входа.

Скоро се разбра, обаче, че не кинозвездата е днешната атракция. От сградата излязоха още хора и вълна от облече­ни в тъмнозелени блейзъри мъже се устреми като снегорин през тълпата, разчиствайки тротоара. Някой извика:

- Това е Озир! - Тълпата се обърна като един, за да по­срещне пристигащата дълга лимузина.

Ако Грант беше посрещнат с ентусиазъм, то сегашното приличаше на истерия. На Еди му стана много забавно, ко­гато протегнатата към Грант ръка, която той се канеше да стисне, изведнъж изчезна, оставяйки го с изражение на из­ненада и обида на лицето. Охраната застана от двете страни на вратата на лимузината.

Халид Озир излезе навън.

Щом го зърна, Еди веднага усети в него онова специал­но качество, притежавано от малцина щастливци - природна могъща харизма, която прозираше през увереността, с която се движеше, и неустоимия блясък в очите. Еди пред­положи, че мъжът е на около четирийсет години, макар да имаше вътрешното усещане, че Озир е много по-възрастен, отколкото изглежда. И докато Грант беше просто филмова звезда, човек, постигнал статуса си благодарение на добрия си външен вид, скромен талант и отличен агент, Озир при­личаше повече на филмова легенда, някой, който щеше да засенчва поколение след поколение млади таланти. Еди по­гледна към клиента си. На лицето на Грант беше изписана смесица от сляпо възхищение и мъничко завист.

- Здравейте, приятели! - Гласът на водача на култа прогърмя над приветствените викове. - Радвам се, че виж­дам толкова много от вас тук! Нека светлината на Бога-слънце Ра ви благослови!

- Нека духът на Озирис те пази и ти даде сила! - пропя тълпата в отговор. Дори Грант се включи в поздрава, макар че несъзнателно размени местата на „пази” и „даде сила”.

Лицето на Озир грейна и той тръгна към сградата, разгова­ряйки по пътя със своите последователи. Еди не можа да не забележи, че лъвския пай от вниманието му се полагаше на привлекателните жени.

Междувременно от лимузината излезе друг мъж, който остана почти незабелязан от тълпата - мрачната му физио­номия веднага се открои сред усмихнатите лица на посре­щаните, а третият мъж, който се появи след него, накара Еди да застане нащрек. Ако се съдеше по чертите на втория мъж, това сигурно беше някой роднина на Озир - брат може би? - но веднага ставаше ясно, че водачът на култа е бил благо­словен едновременно от генетичната лотария и от самия живот. Изсеченото, слабо лице на втория беше белязано от изгаряне на дясната буза. От друга страна, жилавият му компаньон, с мазна коса на прическа в стил осемдесетте го­дини и сако от змийска кожа, приличаше на селяндур, но стегнатата му стойка веднага подсказа на Еди, че пред него стои бивш военен.

Озир стигна до вратата и видя, че Грант го чака там.

- О, господин Торн! - Той хвана ръката на актьора и здраво я разтърси. Сред тълпата проблеснаха светкавици на фотоапарати; двамата мъже инстинктивно се обърнаха към тях с широки усмивки на лицата. - Радвам се, че най-после се срещнахме.

- Чувствата ни са взаимни, господин Озир - отвърна Грант.

- Моля ви, наричайте ме Халид. Имам чувството, че вече ви познавам от филмите ви.

Грант се ухили, поласкан.

- Наистина ли? Страхотно! Опитах се да гледам някои от вашите, но се намират малко трудно в Нетфликс. Но пък гледах „Озирис и Сет”. Бяхте невероятен в него.

Озир махна скромно с ръка.

- Трябва да посетите централата на „Храма на Озирис” в Швейцария, там ще ви покажа останалите. Заповядайте, когато пожелаете; вратата ми винаги е отворена за вас. Но актьорската професия е вече зад гърба ми - имам ново при­звание. И толкова се радвам, че вие - той се обърна към тълпата - всички вие сте избрали да ме последвате в това невероятно пътуване. Вече сме десетки хиляди, пръснати сме по цял свят и броят ни непрекъснато ще расте, щом нови и нови открият, че истинското безсмъртие може да бъде на­мерено само чрез учението на Озирис. Всички ще живеем вечно! - Той протегна ръце към небето и тълпата отново из­рева ликуващо.